...за армаганите

...нямах по-желан армаган от круши посред зима...едни такива голееми, жълто-зелени, миришещи на мед и лято...А самите круши ги носеше в дома на баба нейния брат.По-малък беше, и все той гостуваше ;) Седим си с баба в нейната кухничка на столчетата, до печката, печем си орехи, а тя преде голяма къделя вълна...и се появява дядо Кръстю с голяма торба златни круши, ябълки, грозде и още куп лакомства от магазина.И всичко за мен, за Ванюшка :) Много мил спомен..Човека преминал почти цяло село в снежния ден, да дойде да ни види и да донесе армаган...