Експедицията

Освен да играя с кукли и "на учителка" най-много обичах да изучавам околностите на селото....И то със съмишленик, моята приятелка Ечка ;) Дребно русокосо и синеоко създание, което ми носеше чантата до училище, и не само моята...и за капак на всичко искаше по две "за да има равновесие"....Обаче когато имаше сняг, не си давах чантата, а сядайки върху нея, се спусках по стръмния път към училище...и Ечка правеше същото.Сякаш е било преди 100 години.
Та за Експедицията.Взимаме сандвичи, вода и поемаме по Хълма.Да се обележи- 2-3 клас сме били.Ентусиазъм бол.Ще ходим да видим какво има зад Голямата гора.Лято е.И жега.И нашите ги няма, че кой ли ще ме пусне иначе....Тръгваме по тясната пътечка до дола, обрасъл в храсти, трънки и високи треви.Реката е наблизо, и макар и малка, си е препятствие за нас.Умираме от страх, докато прескачаме водата, стъпвайки по хлъзкави камъни...По-късно направиха мост, ама реката пък пресъхна...И нагоре по билото.Не че е високо, но е доста каменисто и напечено от жегата ти се вижда като летен Еверест.Вървим една след друга и се окуражаваме с песни...май бяха пионерски ;)...Ама колко ни силата, сядаме да ядем почти до билото на хълма.И в момента в който седнахме, скочихме като ужилени при вида на една змия...И бягай, и тичай, и викай......ама в неправилната посока...влязохме в гората на Хълма пищейки уплашено.А там едно мрачно и непознато....само дървета...Лутахме се поне 2 часа докато видим края на гората и светлина...А като излязохме - пак непознато- от уплахата си сме тичали и изходили почти целия хълм и сме се озовали на другия му край почти до кариерата....Е, криво-ляво се добрахме до вкъщи, приключили безславно експедицията.Мръсни, изплашени, уморени...ама доволни....