Какво ли не съм правила като малка, не бях чак толкова лудо дете...но определено най-голяма слабост ми бяха котките :) Имах си една шаренка с черно, бяло, кафяво и рижавко...Маца се казваше, и се появи в къщи след приятелско гостуване на браточвед ми (гостуващ на село) у неговия приятел Тони.Та Тони се отървал, а ние получихме миличко коте. Какви гонитби, какъв тормоз е преживяло това коте ( а аз си мислех че му харесва да си "играем" ).На втората година Маца роди четири котенца.Разбира се, веднагически бяха кръстени от мен с многоприемливи котешки имена като Зоя, Чочо, Дебеланчо и Бебчо.Смях :) И за да не им е скучно, както и на мен, ежедневно се изпълняваше следният ритуал:
1.Взимаме леген с топла вода
2.И много шампоан
3.Пет щипки за дрехи
4.Кърпа
5.Сешоар
Начин на приготвяне: :)
Донасям котетата с майка им до легена с вода, разположен на средата на двора.На всяко коте закопчавам ушичките с щипка за дрехи (бях чела, че така стоят мирно), и започвам да ги къпя, после с кърпата и сешоара.Пълна идилия.Обаче докато номер 1 е в банята, другите офейкват, та след това тичам за тях и пак отначало.И цялата съм мокра, обаче ми е весело.Одрана съм, ама кой ти гледа....После тичам за ракията да си промия раните, че да не ги замърся....А съм била 1-2 клас най-много :)
За да са щастливи котетата, трябва и да са красиви...затова с една малка ножичка кръц-кръц....и мустаците им изчезват...Не ми го побира ума как съм могла да го направя....
Drifting away
Преди 3 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар