...и как не загинах геройски :)

В онези дни беше на мода пързалянето с найлони по снега..Мода ли, липса на пари за шейни и ски ли..незнам, но с найлоните удоволствието беше мноого екстремно и...болезнено.Та в един многоснежен ден се качваме с братовчед ми на хълма пред къщата на село (китна полянка през лятото, стръмна с песъчливи скали накрая, отвесно завършващи до пътя)...Аз, героинята с найлона решавам да се пусна от най-високото, без да си давам сметка колко бързо се пързаля с найлон...нали ми е за пръв път.Яхвам найлона и юруш по хълма...ама за беля не тръгвам по полянката а към отвесните скали....тупур-тупур...виждам небето-земята-небето-земята...черно ми е, светло ми е....летя по скалите сякаш час, а съм се спуснала за минута....Боли ме всичко, едвам вървя...събирам си найлона и бегом вкъщи да оценя щетите, че като се приберат нашите....тогава си мислех че космонавтите минават същите изпити :)