...за мекиците и пчелите

Любимо кътче на село беше старата къща на баба.От 1900 година някъде съществува, че даже май от по-рано.На покрива няма керемиди, а големи каменни плочи.Има тераска "миндерче", заобиколено от лози хамбургски мискет, най-вкусното грозде от детските ми години.Наоколо цветенца-лалета, игличини, нарцис, и ще много, на които така и не знам имената.Обаче на вид ми харесват всичките.Следва градина с домати- пак най-вкусните от детството ми и разни други зеленчуци.
Обаче всичко това е нищо без гледката, която се разкрива от миндера- каменисто дере, заобиколено от два-три високи хълма, с много малки пещери и малка рекичка.И като станеш сутрин и погледнеш маранята, обвила всичко това и едва проблясващото слънце...Красота...А в далечината се вижда леко отгоре центъра на селото и пътят към Хълма.И неизменната закуска на баба- мекици с мед и чай от липа...Тия прословути и любими за мен мекици се правеха доста често и задължително, когато имаме гости.Тогава похвалите за тях бяха много, пък и то как да устоиш на мека отвътре златиста мекичка с хрупкава коричка и намазана с домашен билков мед...мм, колкото и да ги правя сега, все не са същите.И закуската се сервира на масичката на миндера, до лозата с кехлибареното грозде и много жужащи животинки.