Докато се опивах да заспя снощи, и се завивах презглава-въпреки топлината, се върнах в едни по-невинни и някак си спокойни за мен поне времена...И всичко се връща ТАМ, в къщата на баба на едно северозападно село, близо до Враца.Село като село, със стари и не толкова рухнали-полурухнали къщички, с каменни дувари и нови оградки, през двор-два се вижда някоя баба или дядо да копае градинката, но усеща се, че живота не кипи с пълна сила, както беше в моето детство.То едва ли и тогава така е било, но поне на мен така ми се е струвало...Не сме празнували рождените си дни и коледите така, както сега-зашеметително и показно (донякъде), но затова пък дойде ли СЪБОРА - ден през юни-юли някъде май беше, ставаше едно стълпотворение от близки и далечни роднини, от Лом, от Ямбол, от Враца...и се пече едно агне, заклано лично от дядо ми, приготвят се трапези под ореха на двора и като се седнеше на обед, се ставаше посред нощите, а на другия ден пак същото...
А децата тичахме ту до площада- за лакомствата от пътувашите търговци, ту до вкъщи - за пари, разбира се...И като си тръгваха гостите, всъщност роднините, винаги, ама ВИНАГИ забравяха по нещо- я чорапи, я хавлия, я дреха...и после с баба ми старателно я опаковахме в колет, и пращахме по пощата :) Сега кой ще ти прави такъв труд..., ама нали те идваха най-много два пъти годишно, може да им притрябва забравеното...
Няма коментари:
Публикуване на коментар